Прогресивната културна общественост срещу
Солженицин
Предмет: антисъветизмът на "Архипелагът
ГУЛаг"
Участници: "Народна култура",
"Руде право", Филип Филипов, Камен Зидаров, "Литературная
газета", Дийн Рид
Начало: появата на книгата на Солженицин
"Архипелагът ГУЛаг" в Париж на руски език (издание на
френското издателство ИМКА)
Началото на новата 1974 година донесе и новият
антисъветски пасквил. Този път той е по-примитивен и по-вулгарен
от всеки друг път. За какво става дума?
Парижкото издателство ИМКА издаде на руски
език книгата "Архипелагът ГУЛаг" от Александър Солженицин.
Още не засъхнало печатарското мастило, и в един глас западният
печат и средствата за масова информация предприеха неистови усилия,
за да превърнат това съчинение в политическа сензация [...], почти
всички големи буржоазни вестници излизат с хвалебствени рецензии
за пасквила на Солженицин. [...]
Какво наистина представлява това съчинение,
предизвикало такава сензационна шумотевица?
В "Архипелагът ГУЛаг" Солженицин
с характерната му патологична страст към всичко мрачно и болно
в живота разработва любимата си тема за извращенията на ленинските
норми за държавен и партиен живот по времето на култа към личността,
който, както е известно на целия свят, е отдавна отречен като
обществена практика в Съветския съюз. Според западните информационни
източници обаче този път книгата на Солженицин е "изобличителен
документ", насочен не срещу Сталин, а срещу Ленин и дейността
на комунистическата партия от 1917 година до наши дни. [...]
Започнал литературната си кариера с позата
на борец срещу култа към личността, впоследствие в такива свои
съчинения като "Раково отделение", "Август 14"
и "Първият кръг" Солженицин бързо "еволюира"
към позициите на най-яростен антисъветизъм. С цинична откровеност
той неведнъж е заявявал, че мрази не само партията на болшевиките,
но и своята страна, своя народ. Тези изповеди на "гражданското
верую" на яростния враг на комунизма намират пълна хармония
и в неговото "творческо кредо": цялата литературна дейност
на Солженицин е в дълбок конфликт не само със съветската власт,
но и с целия многонационален съветски народ, същия този народ,
който извърши първата социалистическа революция в света, който
героично се сражава за свободата на човечеството по бойните полета
на Втората световна война и който построи първото в света общество,
основано на принципите на равенството и братството. Днес Солженицин
- този жалък Смердяков на литературата, се опитва да клевети този
героичен народ. Жалки усилия, смешни напъни! Историята винаги
е оставяла в забвение тези, които са се опитали да обърнат гръб
на своя народ и да тръгнат по пътя на предателството към родината.
Без съмнение такава ще бъде съдбата и на автора на "Архипелагът
ГУЛаг".
Междувременно достоверни източници съобщават,
че издателство ИМКА е разполагало с ръкописа на книгата още преди
половин година. Естествено възниква въпросът, защо се е чакал
краят на старата 1973 година и началото на новата 1974 година,
за да се публикува този бестселър на политическата пошлост?
Отговор на този въпрос дава в. "Руде право",
който в статия под наслов "Търговци на гнили плодове"
отбелязва: "Буржоазните вестници, сред които и "Ню Йорк
таймс", органите на печата на франкисткия режим и радиото
на расистите от Южноафриканската република се заеха с пропагандирането
на този пасквил. Всичко това не беше случайност пред Новата година,
когато целият свят прави равносметка на своя актив и пасив. Що
се отнася до актива, той явно натежава благодарение на успехите
на социалистическата общност и преди всичко на Съветския съюз,
на неговите усилия да се направи необратим процесът на намаляване
на напрежението." [...]
Новият жалък пасквил на Солженицин несъмнено
не е нищо друго освен още един "аргумент" на агентите
на отречената от миролюбивото човечество "студена война".
"Народна култура", "Жалък
пасквил", бр. 3/1974
Поредната антисъветска клевета с "романа"
на Солженицин "Архипелагът ГУЛаг" предизвика дълбоко
възмущение сред всички, които отчитат една обективна реалност:
благодарение на миролюбивата външна политика на Съветския съюз
и социалистическите страни през 1973 година в света настъпи процес
на разведряване на напрежението. Това изглежда никак не е по изгодата
на "рицарите на студената война", които всячески се
стремят да раздухват междуособици, да създават атмосфера на враждебност,
да скалъпват антисъветски клевети и нечистоплътни сензации.
Голямото реалистично изкуство никога не е имало
нещо общо с политическия шантаж. Реалистичното изкуство е изкуство
народно, дълбоко свързано с прогресивните тежнения на времето,
изкуство, което ратува за мир, за хуманизъм, за разбирателство
между народите.
Затова и "Архипелагът ГУЛаг" ще има
съдбата на скалъпена от злоба и клеветничество еднодневка. [...]
Нар. артист, герой на социалистическия труд
Филип Филипов, "Политически шантаж...", в. "Народна
култура", бр. 3/1974 г.
Навярно никой у нас не е чел новия "исторически
труд" на Солженицин "Архипелагът ГУЛаг" или ако
има такива читатели, те са единици. Аз, разбира се, също не съм
го чел. Но от дяволския вой и груби вестникарски хвалебствия,
които пълнят на Запад антисъветската и антикомунистическа преса,
не е трудно да се извади заключение с какъв "роман"
имаме работа и какво е неговото пряко предназначение.
И за най-късогледия в политическо отношение
човек е ясно, че политическият климат в Европа и международните
отношения се разведряват, че борбата за мир върху цялата планета
расте и че начело на тази борба стои Съветският съюз. Неговият
престиж и неговата мъдра, далновидна политика извикват адмирацията
на всички прогресивни и миролюбиви хора по целия свят. Неговата
мощ расте с дни. [...] Всичко това, разбира се, предизвиква бяс
и отчаяние в привържениците на империализма, реакционните сили
в света и неофашизма. Знаменосците на антисъветизма са в настъпление.
И безспорно Солженицин, верен на своите антисъветски позиции и
убеждения, не иска да остане назад от тая "борба".
Настанил се спокойно в Съветския съюз, той
непрестанно провокира съвестта и общественото мнение на целия
съветски народ с всеки свой нов "роман", издава ги свободно
в чужбина, подкрепян от издателствата, редакциите и различни централи
на съветската антипропаганда, и няма никакво съмнение, че той
иска да мине за някакъв герой и мъченик. Но Солженицин забравя
едно: историята на човечеството не познава и не е дала досега
званието "велик" нито на един предател и провокатор.
Юда се обеси, преди Исус да издъхне на кръста. [...]
Камен Зидаров, народен деятел на културата,
"Предателят няма родина", в. "Народна култура",
бр. 3/ 1974
Любезни колега по изкуство, Солженицин!
Като американски артист аз съм длъжен да отговоря
на някои ваши обвинения, публикувани в капиталистическата преса
по целия свят. По мое мнение това са лъжливи обвинения и народите
по света трябва да знаят защо са лъжливи.
Вие заклеймихте Съветския съюз като "дълбоко
заболяло общество, поразено от ненавист и несправедливост".
Вие казвате, че съветското правителство "не би могло да живее
без врагове и цялата атмосфера е пропита от ненавист и пак от
ненавист, която не отстъпва дори и пред расовата ненавист".
Вие като че ли говорите за моята родина, а не за вашата! Та нали
Америка, а не Съветският съюз, води война и създава напрегнатата
обстановка на възможни войни, за да даде с това възможност на
своята икономика да действа, а на нашите диктатори, на военно-промишления
комплекс да трупа още повече богатства и власт от кръвта на виетнамския
народ, на нашите собствени американски войници и на всички свободолюбиви
народи в света. Болно е обществото в моята родина, а не във вашата,
г-н Солженицин! [...]
Вярно е, че в Съветския съюз има известни несправедливости
и недостатъци, но всичко в света е относително. [...] Принципите,
на които е изградено вашето общество, са здрави, чисти и справедливи,
докато в същото време принципите, на които е изградено нашето
общество, са жестоки, користни и несправедливи. Очевидно в живота
може да има и грешки и някои несправедливости, обаче не бива да
се съмняваме, че обществото, изградено на справедливи начала,
има повече перспективи да стане справедливо общество, отколкото
онова общество, което се гради върху несправедливост и експлоатация
на човек от човека. [...]
Дийн Рид, "Отворено писмо до А. Солженицин",
в. "Народна култура", бр. 6/1974 (препечатано от "Литературная
газета")
|
|
