Главная : Bulgaria :

увеличить...zoom

Георги Цветанов: “Бийтълс” кацнаха на летище “София”, но не им разрешиха да слязат ! E-Encyclopedia of Dean Reed...Дин Рид в России:

Link 13 август 2008, 15:08 Минало незабравимо Еми Мариянска Георги Цветанов е журналист – бил е главен редактор на много провинциални вестници и многотиражки. Същевременно е легенда на шоубизнеса у нас. Негова е идеята за първите “китариади” в Радомирско-Пернишкия регион. През Радомирския културен дом са минали почти всички родни попзвезди и музиканти, както и много видни представители на изкуството и литературата. Малко известен факт е, че именно Жоро Цветанов е човекът, по чиято инициатива е роден преименуваният по-късно и преместен в Благоевград фестивал “Ален мак”. За “заслуги” Цветанов е наказан от комунистическата власт с изправителен лагер в Бобовдол, където продължил да развива културно-масова работа. След излизането му затворниците не могли да прежалят лайфа, който им осигурявал, докато бил там. В политическото му досие освен забележки за “прозападно влияние” стои и нелицеприятният факт, че негов кум бил легендарният Горуня. - Г-н Цветанов, как ви хрумна да правите онези легендарни фестивали - “Китариада” в Перник и фестивалите на дисководещите от цяла България? - Пет “китариади” направихме. Аз бях зам.-директор на пернишкия Дом на миньора. Имаше много кадърни местни момчета-музиканти – състави като “Вива”, “Пейте с нас” и др. Те нямаше къде да се изявят. В Двореца на културата репертоарът трябваше да е “партийно издържан”. Аз първо направих една среща между две групи – така изглеждаше първата “Китариада”. Пуснахме едни огромни афиши, дойде много народ. Много голям интерес проявиха и от Радио “София”. В лицето главно на Димитър Керелезов – той беше новатор – създаде “Музикална детелина”, след това – „Музикална стълбица” и т.н. Вторият фестивал вече го направихме в Двореца на културата. Дойдоха “Щурците”, съставът на Вили Кавалджиев – той тогава беше спец-кореспондент на сп. “Младеж”, Тома Томов дойде – много се бяха насъбрали. Прочу се фестивалът и започнаха да текат заявки за участие от цялата страна. Музикантите идваха на автостоп с уредбите си – беше време на пълен ентусиазъм. Ние, каквото можехме оттука, помагахме. Имах за поддръжник в това дело една секретарка на Обкома на Партията – Иванка Николова. Но и тя не можа да ме спаси жената от гнева на тогавашния секретар по идеологическите въпроси към ЦК на БКП Митко Григоров. На него хич не му се харесваше тая работа с китарите, дългите коси и т.н. – звучала му “прозападно”. Даже през 1968-а имаше един прецедент с “Бийтълс”-ите. Те трябваше да дойдат на Световния младежки фестивал в София – бяха изпратили писмо до българския щаб, но не ги допуснаха да пеят. Малцина знаят, че “Бийтълс” кацнаха на летище София, но не им разрешиха даже да слязат от самолета - камо ли да направят концерт?! - Споменахте, че на втората “Китариада” са дошли “Щурците” – и те ли пътуваха на автостоп.? - О, не – те си имаха фургонче и собствена уредба. Там работата беше по-друга. Не знам дали сте чували първо, че името им – “Щурците”, им го дадоха слушателите на радиото. В началото групата беше в голяма конкуренция с “Бандараците”. Имаше конфликт между тях заради майката на Кирил Маричков – тя беше много амбициозна жена. На Кирил баща му пък беше дипломат в Италия. Оттам им беше изпратил уредби, плочи – неща, които тук нито можеше да се намерят, нито да се купят. Така че те не бяха от бедните момчета, които идваха на автостоп до Перник, за да пеят. Уредбата им, с която дойдоха тогава, обаче им я откраднаха малко след това в София. - “Бандараците” идвали ли са на вашите фестивали? - Не са свирили, но присъстваха. Сашо от “Бандараците” – брат му на Вальо, помня. Той избяга в чужбина после. - Г-н Цветанов, вярно ли е, че фестивалът “Ален мак” също тръгва от вас? - Ами, колкото и да е нескромно да го кажа, това е факт. В Радомир направихме една сбирка – “Среща с моята песен”. Идеята беше млади хора, които композират и пеят да се изявят. Разделихме се с моите сътрудници кой в кой регион на страната ще прави проучване. На мен се падна Югозападна България. Тръгнахме да прослушваме оркестри, групи, певци...Събрахме почти от цялата страна една страхотна селекция. Направихме фестивала в лятното кино на Радомир. Към инициативата проявиха интерес и много композитори. Между тях бяха Найден Андреев и Морис Аладжем. От тоя фестивал тръгна Владко Захариев – барабанистът на “Сигнал”. Найден Андреев го откри. Толкова добре се възприе инициативата, че ни се обадиха от Центъра за художествена самодейност, че ще дойде директорката – Ана Тричкова – на Владо Тричков от ЦК жена му. Тя, като видя хората как възторжено възприемат идеята, реши да ни я открадне. “Тоя фестивал, вика, тука няма да се провежда. Ще го направим политически фестивал!” И така ни “прибра” фестивала в родния й Благоевград – преименуваха го в “Ален мак”. Предложи ми да го правя там, но аз отказах. А имаше и една друга причина да стане така – Тодор Живков тогава искаше да стопли отношенията с Македония. - Изгря ли звездата на някой изпълнител от тоя фестивал? - На бившия президент Петър Стоянов! Той участва в третия фестивал – свиреше на китара и цвилеше като кон! На този фестивал дойде Дийн Рид. Народ около него – страшна работа. И няма да забравя, един фотограф от “Пиринско дело” – Благоевград ми направи впечатление тогава с професионалното си хрумване. Той беше един нисичък, така – качи се на една маса и извика зверски: “Дийн Риииид!” Дийн Рид се обърна, и той – “щрак”! – всички, които чакаха за автограф, вместо да му се разсърдят, взеха да му ръкопляскат. - Защо закриха “Ален мак”? - Ами, то се почна вече след Русенския комитет едно така западане на тоя конкурс и вече като дойде демокрацията – край! Но искам да ви кажа, че държавата някога много поощряваше културата – спор няма! - Вие сте много интересна личност. Вярно ли е, че кум на сватбата ви е бил легендарният Горуня? - Вярно е. Той ни стана кум по време на периода, в който го бяха пратили за наказание да работи в ДЗС “Тунджа” – с. Коневец, Ямболско. Подари ни за сватбата един дървен диван – много твърд – на него изкарахме с жена ми първата си брачна нощ /смях – б.а./. Но двамата с Горуня се познавахме още от строежа на захарния завод в Лом. Там заедно с един журналист, който имаше странното име Нафталин, издавахме един циклостилен вестник “Заводска трибуна” на немски – за немските специалисти в завода. Един ден дойде на посещение в завода Горуня – той беше по онова време първи секретар на Областния комитет на Партията – Враца. Като видя вестника, направо се възхити. Сприятелихме се. По-късно вече го наказват, но той идва на откриването на Азотно-торовия завод в Стара Загора. За откриването беше дошъл и Хрушчов. А аз бях там като фоторепортер. В един момент обаче установих, че в апарата ми изобщо няма лента. И точно тогава, гледам – Горуня. “Какво, вика, правиш тука?” – и така, от дума разбрах, че е в Коневец. След това, като му мина наказанието, го направиха министър на мелиорациите и после го “самоубиха”. - Как се провали политически Горуня? - Той открито не харесваше Тодор Живков – наричаше го “узурпатор”. И стана неудобен. Като министър вече се свързва с ген. Анев, с когото са били заедно партизани из Врачанско, и подготвят преврат срещу Живков. Еми МАРИЯНСКА Иван Ст. ГРИГОРОВ