Link
16 декември 2008, 18:43
Добринка Корчева
Майка ми получи стрес от бомбардировките на Белград и сърцето й спря.
Легендарният Гойко Митич – най-известният “индианец” в страните от източния блок през 70-те години, от две десетилетия живее в старинния берлински квартал “Кьопеник” в скромен двустаен апартамент под наем. Получава малка пенсия и затова му се налага да играе в театъра на Мекленбург. 320-те километра дотам и обратно изминава на стария си “Нисан”. Иначе предпочита да кара велосипед – с него ходи на покупки и обикаля Берлин. 68-годишният актьор, който на младини е бил в националния отбор по гребане на Югославия, е във великолепна форма. През лятото кара кану в езерата на Берлин и се гмурка без акваланг на 30-метрова дълбочина в Гърция. Кореспондент на руския вестник “Експрес-газета” успя да развърже езика на светилото на соцуестърна и да запише уникалната му изповед след дълги години мълчание.
- С кого живеете в момента? Говори се, че никога не сте били женен.
- Чувал съм най-различни неща. Моят принцип е: да не изнасям кирливите ризи от “вигвама”.
- Имате ли деца?
Този въпрос кара лицето на Митич леко да трепне. Разтопен от щастие, той вади от джоба си снимка на младо момиче – красиво, тъмнокосо. Усмивката му е позната на милионите поклонници на Чингачхук.
- Мисля, че прилича на мен - казва Митич, разглеждайки с нежност снимката. - Никога не съм разказвал на журналистите, че имам дъщеря. Не ми се искаше да й пречат да расте спокойно. Вие сте първите, на които разказвам за нея. Тя е на 16 години, казва се Наталия.
- Красиво име, но защо я кръстихте точно така?
- Роди се малко преди Рождество – на 26 декември. В Италия, когато се поздравяват с Рождество, казват: “Бон натали!” Мислех си, че като дам на дъщеря си име, съзвучно с този светъл празник, тя ще бъде щастлива.
- Наталия иска ли да става актриса?
- Няколко седмици игра с мен в един спектакъл. Сега обаче й предстои да завърши гимназия, а след това ще видим. Ние сме приятели. През лятото почиваме заедно в Гърция, през зимата караме ски. Научих я да се спуска по стръмните планински склонове, когато беше едва 2-годишна. Съжалявам, че напоследък се виждаме по-рядко. Наталия живее с майка си Рамона, която е архитект. Това беше безумна любов.
Струваше ми се – завинаги. Уви – не се получи. Хората се срещат, влюбват се и се разделят. И това е нормално.
- Носеха се слухове, че Дийн Рид ви е отнел любимата жена – актрисата Рената Блуме?
- С Рената се запознахме през 1974 г., докато се снимахме във филма “Улцана”. Играхме съпружеска двойка – вожда на апахите и чаровната мексиканка Леоне. Тя беше потресаващо красива! И на всичкото отгоре – свободна. Малко преди срещата ни се беше развела със съпруга си – режисьора Франк Байер.
Как ли не се опитвах да я сваля, но тя дълго време не се даваше. Казваше, че никога повече няма да има взимане-даване с колеги-кинаджии. Снимките приключиха, тя не отговори на чувствата ми и аз почти я забравих. Веднъж бях тръгнал да купувам подарък, вече не помня за кого, и се отбих в едно магазинче за кристални сервизи. Там се сблъсках с Рената. Разбира се, предложих й да изпием по кафе в близкия бар. След него имаше и чаша вино. Накрая тръгнах да я изпращам. Признавам си – на младини бях женкар.
Но Рената не е някакъв епизод в моя живот. Срещахме се 2 години. Тогава не мислех за брак. Тя страшно ревнуваше, че ме преследват красиви млади поклоннички. На няколко пъти късахме, имаше скандали. В крайна сметка Рената разбра, че не съм подходящ за ролята на съпруг. Напусна ме, но не заради Дийн Рид. Тя се запозна с него почти по същото време, когато се запозна и с мен – докато се снимаше във филма “Кийт и компания”. Сближиха се чак след като той се разведе с втората си жена Вибке – няколко години след нашата раздяла. Рената получи всичко, за което си мечтаеше – съпруг, баща на сина си от първия брак, шикозна къща на брега на езеро... Аз не можех да й дам тези неща. Ето защо с Рид не бяхме съперници, но не бяхме и приятели. Аз играех благороден индианец, а той честен каубой във филма “Кръвни братя”. Не ми харесваше, че искаше да се сближи с властта.
Дийн искаше да стане “символ” на ГДР, смяташе се за такъв, а всички останали в неговите очи бяха “простолюдие”. Но всеки живее според разбиранията си. Аз контактувах не с властта, а с публиката. Получавах писма с чували, зрителите ми се обясняваха в любов. Има ли нещо по-важно за актьора от това? След раздялата много дълго не се бяхме виждали с Рената, срещнахме се неочаквано на един фестивал преди 5 години. Поздравихме се. И толкова. Двамата отдавна имаме друг живот.
- Нима Митич е без жена до себе си?!
- Живея с приятелката си. При следващата ни среща ще ви кажа името й. Не ми се ще местната преса да раздухва тази история.
- Преди години се говореше, че сте били любовник на Марго Хонекер, съпругата на бившия “държавен и партиен ръководител” на ГДР Ерих Хонекер?
- Говори се, че тя била казала някъде си, че съм истински мъжкар. Сигурно е имала предвид актьорските ми способности, тъй като никога не съм я познавал. А що се отнася до слуховете, те бяха хиляди. Ето един от сравнително “пресните”: че съм бивш агент на Путин.
Само че ще направя малка поправка. Не съм бивш, а настоящ. Щом като съм противник на НАТО, значи съм привърженик на Путин! Освен това съм гаден сърбин. Тук се говори, че всички сърби са такива. Докато аз имам с НАТО и войските на бундесвера, бомбардирали Югославия, лични сметки за уреждане.
Майка ми почина по време на бомбардировките на Белград. Живееше там с по-малкия ми брат. Не успях да им помогна с нищо. Всичко започна толкова неочаквано, че не можах да ги измъкна от страната. Само им звънях по телефона всеки ден. Майка ми беше много уплашена. Ражда ни по време на Втората световна война. Остава вдовица, но успява да спаси живота ни. Изведнъж, след толкова години,
отново има опасност да загуби сина си.
Събужда се посред нощ от грохота на бомбите. Нашата къща, слава Богу, не е била улучена. Но мама преживяла изключително силен стрес. Отначало загубила говора си. Няколко дни мълчала и не искала да яде. След това сърцето й спряло.
Не можах да отида на погребението – натовските войски продължаваха бомбардировките, мостовете бяха взривени, пътищата – разбити, нямаше как да се добера. Чак след половин година успях да отида на гроба на мама.
- Сравнително скоро получихте немски паспорт. Защо?
- Да, през 2000 г. станах немски поданик. Наложи ми се. Трябваше да летя до Америка с транзитен полет през Лондон. Провериха багажа ни, документите. Полицаят видя сръбския ми паспорт, опули се, отведоха ме встрани и дълго ме проверяваха – сякаш съм терорист. Когато се върнах, подадох молба за немски паспорт, за да се избавя от подобни унизителни процедури. Но аз съм свободен човек, “индианец”, и за мен няма граници.
ДОСИЕ
- Гойко Митич е роден през 1940 г. в Лесковац, Южна Сърбия, в селско семейство.
- Завършва Белградската академия за физическа култура. За първи път се снима в киното през 1961 г. като дубльор във филма “Ланселот и кралицата”. Западногерманските продуценти го забелязват и го засипват с второстепенни роли на индианци.
- През 1964 г. източногерманската филмова студия “ДЕФА” кани Гойко за главната роля във филма “Синовете на Великата Мечка”, където изпълнява коронната си роля – Токай-Ихто. Следват “Чингачхук”, “Оцеола”, “Улцана”, “Следите на Сокола”.
- Митич никога не е имал нужда от дубльор. Без да си помага с ръце, се мята на коня, плува като риба, скача от влак върху препускащ жребец... По думите му най-трудният трик за него се оказал... пушенето на “лулата на мира”, тъй като никога през живота си не е пушил.
- Редовен участник е във фестивала “Карл Май”, който всяка година се провежда в град Бад Загеберг. Изпълнява любимата на всички роля на Винету, вожда на апахите.
- В момента играе индианеца в “Полет над кукувиче гнездо”, постановка на театъра в Мекленбург. Едновременно с това взима уроци по пеене, подготвяйки се за ролята си в мюзикъла “Alexis Sorbas”.
УХАЖВАЛ ЛЕА ИВАНОВА
- Апостол Карамитев го запознал с легендарната певица в берлинско вариете
- Снимал с Искра Радева край Камчия
Любовната авантюра между “главния индианец” на соцлагера и българската джаззвезда се разгоряла през 1965 г. По онова време Леа пеела в прочутото берлинско вариете “Фридрихщат палас” и обирала овациите на местната публика. Изстрадалата по комунистическите лагери певица вече не била първа младост. Вече на 42, тя изглеждала поне 2 петилетки по-млада и излъчвала неустоим сексапил.
Една нощ компанията на Гойко, който бил само на 25, но вече минавал за най-скъпоплатения сръбски актьор, пристигнала във вариетето, където кършела глас Леа. Всъщност Апостол Карамитев, който по това време бил в Берлин, поканил звездния си колега да се насладят на пеенето на старата му дружка.
Близки на джазкралицата си спомнят, че Гойко останал поразен от Леа още в първия миг, в който я съзрял. След изпълнението й Апостол го завел зад кулисите и го запознал с изкусителната си сънародничка. После ходили да вечерят заедно.
Няколко вечери по-късно “индианецът” пак цъфнал в заведението. Този път сам, без Апостол. Връчил на Леа огромна кошница с кървавочервени рози и я поканил да дойде на снимките на “Синовете на Великата мечка”. Същият епизод се повторил още поне 5 пъти. Гойко Митич постоянно резервирал най-близката до сцената маса във вариетето. Напук на обичайните си навици почти не консумирал алкохол. Очевидно държал да остане трезвен. Впивал поглед към дансинга и очаквал появата на темпераментната българка. След финала се шмугвал в гримьорната и беседвал с нея, докато се разгримирвала.
Години след това, когато Гойко вече бил световна знаменитост, Леа Иванова признала пред своя колежка от естрадата: “Можех да имам този мъж, но нали съм си загубена…”.
Според наши музиканти две години по-късно, през 1967-а, Гойко дошъл в България, за да търси любимата си. По някаква случайност съдбата го запратила по нашите географски ширини, за да снима в интернационалната продукция “Голямата змия”. Въпреки отчаяните си опити актьорът не успял да намери Леа, която непрекъснато пътувала за участия из страните от соцлагера. Гойко помолил за съдействие и Апостол Карамитев, но и неговите усилия останали напразни.
Независимо от любовния провал Митич и до днес таи хубави чувства към България.
”Снимахме някъде около Варна. Край една река, май че беше Камчия. Имам чудесни спомени. Разбирах се с българите без преводач, само майтапи. Абе – готини хора. Спомням си добре и българката, с която играх – Искра Радева”, довери преди време звездата на бившата “ДЕФА”.
Подготви Добринка КОРЧЕВА
|
|
;)